СВЕТО УБЕЖИЩЕ НА БОГОРОДИЦА ФАНЕРОМЕНИ

Лицето на Пресвета Богородица е напълно свързано с ежедневния живот на всеки православен християнин. В чистото лице на нашата Богородица, опитът на Църквата вижда и разпознава сътрудничеството на човешката свобода в въплъщението на Бога. Тя, която отвори вратата на времето за Безвременния и Безначалния, но и Тя, която разкри друга врата, на Царството Божие. Тя разкри на всички нас, хората, друг начин на живот. Живот безкраен и неразрушим.

Така се обяснява съществуването на много храмове, малки и големи, в шумните ни градове, в живописните ни села, но и в пустите места на тишината, нашите православни манастири, посветени на Нейния Лик.

Едно от многото тези свети места е и мястото, където се намирате в този момент и където ви приветстваме. Светото Убежище на Богородица Фанеромени, в Неа Артаки, Евия.

ИМЕ

Името й, Фанеромени, ни води до незабравими места и ни връща много назад във времето. На святата земя на Мала Азия, в подножието на планината Диндим, няколко километра извън Кизик, през 12-ти век сл. Хр.

Там, както ни информира традицията, беше открита по чудесен начин, сред храстите, на мястото на храма на древната богиня Кибела, Свещена и Почитана Икона на Богородица, която жителите на Кизик нарекоха Фанеромени.

На мястото на откриването на Свещената Икона, дори, беше издигнат едноименен Свещен Манастир на „Богородица Фанеромени“, където иконата беше пазена до 1922 година, когато жителите на Кизик бяха принудени да напуснат своите родни места и да търсят нова родина. Напускайки мястото си, първо от всички ценни съкровища, те взеха Свещената Икона на Фанеромени.

Пътувайки към Гърция, Артакинците преминаха през Константинопол. Там, след като Вселенската Патриаршия научи за присъствието на Свещената Икона в града, тя беше приета от духовници с подобаващи почести и беше поставена в Патриаршеския Храм на Свети Георги, където остава и до днес.

ЧУДЕСНОТО ПРИСЪСТВИЕ НА ФАНЕРОМЕНИ В ЕВИЯ

Три десетилетия след насилственото отделяне на Артакинците от майката Мала Азия и тяхната Майка Богородица Фанеромени, на обед на 29 април 1951 г., Великденска неделя, в новата им родина, Неа Артаки, Евия, се случи чудесно събитие, което щеше да бележи църковния им живот.

Осем момичета, на възраст 10 – 12 години, се намираха на крайбрежно място и в празничната атмосфера на деня играеха и пееха. Изведнъж, на малко разстояние от мястото, където се намираха, забелязаха една чернооблечена, изключително красива жена, коленичила и в молитвена поза. На ръцете си носеше златни маншети, а на главата си имаше черна покривка и ореол.

Малките момичета, пред тази гледка, се разтревожиха и изпълнени със страх, напуснаха мястото, за да уведомят родителите си. Но когато те пристигнаха на мястото, чернооблечената жена беше изчезнала. Не обаче и следите от нейното присъствие. Отпечатъците от коленете й все още бяха в земята.

Малките момичета разказаха събитията на свещеника на селото, покойния отец Спиридон Атанасиу, а той на също покойния митрополит на Халкида Григорий (Плеатос) (1922 – 1968), който повика момичетата, които му потвърдиха чудото, като му казаха, че жената се е появила и в съня им, казвайки им, че е Богородица и че на мястото на нейното появяване трябва да построят църква.

След тези събития, митрополитът даде каноничното си благословение за изграждането на храм в чест на Богородица, който по-късно придоби правната форма на Свето Убежище.

ИЗГРАЖДАНЕ НА СВЕТО УБЕЖИЩЕ

Основният камък на храма беше положен от митрополит Григорий на 12 август 1951 г. Оттогава започна приносът на хората към Богородица, който продължава и до днес, като ценна наследствена, оставена ни от нашите предци.

Светото Убежище беше построено и придоби прекрасен храм, за да се слави името на Бога и да се възвеличава името на Неговата Богородица, чието освещаване беше извършено през 1969 г. от покойния митрополит на Халкида Николай (Селенти) (1968 - 1974).

На мястото на явлението на Богородица беше издигнато Свето Параклисие, а над него камбанарията на храма.

В двора на Светото Убежище, който се отличава с естествената си красота и представлява възможност за истинска отмора, бяха издигнати, в североизточната част, величествени свети места, които се отнасят до живота на Господа и Богородица и създават чувства на благоговение в душите на поклонниците, особено на малките деца.

На южната страна на двора е издигнато Лазарево Духовно Център, което наскоро (2004 – 2005) беше напълно обновено, осветено и предадено за ползване на деня на празника, 23 август 2005 г., от Негово Високопреосвещенство митрополит на Халкида г-н Хрисостом и приютява всички дейности на Светото Убежище: Офис, Апартамент на свещеника, Катехизисни събрания, уроци по византийска музика, както и изложба на книги и религиозни предмети.

На западната страна на двора има просторна зала за предлагане на кафе и сладкиши след Божествената Литургия, но и за други дейности, които допринасят за по-нататъшната комуникация и укрепване на връзките на църковните членове.

Точно до нея се изгражда ново кафене, което ще покрива нуждите на многобройните поклонници.

Управлението на Светото Убежище се осъществява от петчленен Управителен съвет, председателстван от митрополита на Халкида г-н Хрисостом.

НАЧИН НА ПОСЕЩЕНИЕ

Светото Убежище на Богородица Фанеромени се намира в града Неа Артаки, осем километра северно от Халкида, на Националния път, който свързва Халкида с Централна и Северна Евия. По пътя, в рамките на града Артаки, има ясни знаци, които водят до Светото Убежище.

Посещението на Светото Убежище на Фанеромени може да се комбинира с посещение на историческата Палеохристиянска базилика от 5-ти век на Света Параскева, покровителка на Халкида (тел. 22210.25579 и 22112), на Светото Убежище на Свети Йоан Руски чудотворец в Нео Прокопио, Централна Евия (тел. 22270.41209), както и на други свети места (Църкви, Манастири), които съществуват в красивата Евия.

Свещен Началник: Архимандрит Серафим Спейс

Свещеник: Архимандрит Методий Фундулис.

Пощенски адрес