ИСТОРИЯ НА СВЕТИЯ МАНАСТИР НА СВЕТИ НИКОЛАЙ ГАЛАТАКИ В ЛИМНИ, ЕВИА

A. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ ЗА МАНАСТИРА

Топография на района. Историческият манастир на Свети Никола, наречен Галатаки, се намира на югозападните склонове на стръмната планина Кандили в северната част на Евия. Светата му сграда се издига върху естествено плато от няколко хектара, разположено на 120 м над морското равнище и достъпно само от запад.

Манастирът е заобиколен, в непосредствения си периметър, от маслинови горички с обща площ 40 хектара, докато по-широкият периметър заема частна гора, която се простира по северните, североизточните и северозападните склонове и върхове на Кандили. В източната маслинова горичка на манастира, на 200 метра от оградата му, се намира пещерната часовня на Свети Андрей с фрагменти от фрески, вероятно от началото на XVII век. На северозапад, на няколко метра от оградата, се намира съвременна часовня, посветена на Свети Нектарий, а на запад, на 200 метра, се издига стръмна скала, наречена Кораколитос. Според регистрираната традиция, пирати са нападнали и убили монах/страж на тази скала, която по-рано е служила като наблюдателен пост. Днес скалата е маркирана с голям бял кръст, поставен през 1970-те години чрез усилията на покойната игуменка Теоктиста.

На запад от манастира, на дванадесет километра, се намира живописният град Лимни, столица на настоящата каподистрийска община Елимнион. На север, точно зад планинския масив Кандили, се намира селището Трупи, а на северозапад Спатари. На юг се простира широката лагуна на Евия, с крайбрежен разлом, който започва от източното крайбрежие на Кандили и завършва на западното крайбрежие на планината Телетрий, считан за най-дълбоката точка в Залива на Евия. Следователно от манастира Галатаки има задължителна гледка към южния и западния хоризонт, тъй като от север и изток е заобиколен от планинския масив Кандили.

Поклонникът, който днес иска да посети историческия манастир, разполага с частично асфалтиран път за превозни средства, който започва от плажа Лимни и преминава през живописните места: Катунья, Маранца и Агиос Георгиос, завършвайки на входа на манастира. Другите пътища за достъп, прости горски пътища, свързващи с околните планински селища, днес се използват много малко поради лошото им състояние и опасни участъци от напречните разрези на пътя, докато пътеката към Трупи (3 часа пеша) е непроходима през зимата.

Игуменка: Монахиня Мариам Панургия (6 монахини)

Телефон: 22270.31489.

Пощенски адрес: 340 05 Лимни.

ИСТОРИЧЕСКИ ДАННИ

Основаването на манастира и неговата история. Манастирът "Св. Николай Галакати" от самото си основаване е създал своя уникален път и величие сред останалите манастири в Евбея. Въпреки това, ясна информация за първия или първите основатели на манастира или точна дата на основаването му, досегашните изследвания не са предоставили.

Така продължава да се разпространява традицията, че манастирът Галакати е основан от византийски император в края на VII или началото на VIII век, и тези, които се позовават на историята му, не пропускат да подчертаят този факт, позовавайки се на сигилий на Вселенския патриарх Кирил V (1752), който се съхранява в архива на манастира и в който той се нарича „Кралски и Ставропигиален манастир“.

Случаят, че произходът на манастира Галакати се отнася към времето на Византия чрез традицията, не е уникално явление в манастирската история на Гърция, нито е необяснимо. Известна е тенденцията и романтичната нагласа на монасите, особено през 19^ти век, поради причини на престиж и авторитет, но и по съществени причини, като изчисляване на привилегии и икономически ползи, да приписват императорски и кралски титли на манастирите си и да считат византийските императори за техни основатели. За историята споменаваме, че гореспоменатата основателна традиция на манастира се открива за първи път в писмен източник, датиран от 5 август 1899 г.

По-конкретно, в доклад на игумена на манастира Агапиос Папаспиропулос (1898-1904) до префектурата на Евбея, с който се иска одобрение на сума от 890 драхми за обновяване на сградния и църковния комплекс, се споменава: „Според традицията манастирът е построен от византийски император преди 900 или 1000 години“. Според свидетелствата на документи от османския архив на манастира, можем да определим 16^ти век като този на неговия разцвет, тъй като тогава поредица от значими игумени предприемат цялостно обновяване на сградния комплекс, изтощен от времето и разбойническите нападения.

От факторите, които повлияли на тези нови развития в манастира Галакати, споменаваме, в хронологичен ред, следните:

а) Политическите и икономическите обстоятелства, които се формират в Северна Евбея по време на управлението на султан Сюлейман I (1520-1566). Новите политически и икономически условия, произтичащи от Pax Ottomanica, която ще преобладава в цялата Османска империя, ще позволят развитието на имотите на манастира и инвестирането на финансовия излишък в необходими проекти за монашеската общност.

б) Осигуряването на манастира със ставропигиални привилегии. Според силни индикации, подчинението на манастира под покровителството на майката Църква трябва да е станало по време на третата патриаршия (1537-1545) на монашеския Вселенски патриарх Йеремия I и е целяло освобождаването на манастира от натиска на местните епископи на Каналион и архиепископите на Еврипос. Ставропигиалните права на манастира ще бъдат подновени по-късно от Вселенските патриарси на 17^ти и 18^ти век [Методий III (1669), Кирил V (1752, 1753), Йоаникий III (1761, 1762), Мелетий II (вер. 1768-9)].

в) Установяването на св. Давид в Северна Евбея и паралелното основаване на манастира на Преображението на Спасителя (около 1550 г.) на място, където до тогава доминира манастирът Галакати. Това събитие действа като катализатор за историческия манастир и същевременно определя нови поведенчески данни за монасите през целия 16^ти век.

Първите писмени свидетелства за историята на манастира се намират в султански указ, издаден през 1503 г. от султан Баязид II. Според съдържанието му, манастирът Галакати е започнал доста преди тази година програма за изпълнение на строителни работи, с основна цел да се защити от пиратски нападения: „Тъй като манастирът им се намира близо до морето“, се споменава в указа, „и пиратските кораби, които идват, ограбват имуществото им и ги увреждат, за да се защитят от тях, построиха стена и поставиха железна врата, според стария обичай“. Общо взето, гореспоменатото свидетелство и особено фразата „според стария обичай“, придобиват особено значение и по още една причина. Косвено, но решително, те отразяват по-старата, преди османското завоевание, външна картина на манастира, която не трябва да се е различавала много от типичната форма на манастирите от Юстиниановия период, с ясно изразен крепостен стил.

Следващите свидетелства за изпълнение на ремонтни работи в сградния комплекс на манастира датират от 1562 г. Тогава монасите, с разрешение на кадията на Еврипос, „Дервиш Мехмет“, обновяват „някои от килиите, в които живеят монасите, които са в опасност от срутване поради старост и имат нужда от ремонт, тъй като покривът им е разпаднал и без стабилност. И споменатият им двор също има нужда от поправка“. Паралелно с личния си, удобен и безопасен живот, монасите се грижат и за гостоприемството на поклонниците, за които строят „сграда за настаняване на посетители през зимата и лятото“. За съжаление, от съдържанието на текста не става ясно в коя част монасите са построили гореспоменатите сгради, за да имаме и представа за тогавашното разположение на постройките.

През 1588 г. манастирът Галакати е описан като „уплашен манастир“, защото фрегатите на турския флот, които акостират в зали [TRUNCATED - MAX TOKENS REACHED]